3 житейски урока, които научаваме от отношенията между родителите

От една страна всичко е просто: отношенията между родителите могат да бъдат или здрави и да бъдат модел за подражание, или не много здрави, нито пък здравословни. Тогава в зряла възраст вероятно детето ще се опита да коригира нещо. Това обаче се отразява на опитите му да изгради отношения или да разрешава конфликти, защото първо ще трябва да се справи с вътрешните си демони.
„Детето е чист, празен лист“, казва психотерапевтът Кейти Гилис. - Личността му започва да се формира вкъщи, в семейството. И много често то повтаря семейния сценарий, забивайки в едни и същи проблеми."

Кейти признава, че отношенията, които децата градят, не винаги повтарят и отразяват точно тези на техните родители.
Въпреки това има 3 основни, но не винаги правилни урока, които научаваме от общуването на нашите мама и татко.

1. Урок №1: границите на допустимото

Да предположим, че татко има право да повиши тон на мама, да ѝ обясни „къде е нейното място“ или, още по-лошо, да вдигне ръка срещу нея. В същото време майката не защитава правата си, не напуска агресивния съпруг - тя обяснява на децата, че татко „просто е уморен“, че има „такъв характер“ и като цяло „той не знае как да покаже любовта си по друг начин”.

„Децата ще научат този урок“, предупреждава психологът. - За едно момиче подобно поведение в брака ще бъде приемливо и донякъде дори оправдано, следователно в една връзка тя ще се примири с всяко насилие, считайки го за норма. Момчето е много вероятно да израсне като насилник и ще търси партньор, който няма да му противоречи.

Мъж и жена се карат. Снимка: Getty

Урок №2: изразяване на емоции

Много възрастни перфектно владеят изкуството да се карат с минимум думи или дори безмълвно: въздишки, въртене на очи, затръшване на вратата, мълчание, красноречиви жестове … В най-лошия случай коментарите са  пасивно-агресивни – нищо обидно не се казва директно, само завоалирано.
На възрастните им се струва, че това, което правят, е по-добре за децата, защото те не стават свидетели на разправии и кавги. Но забравят, че детето е емоционално настроено на вълната на мама и татко, така че няма нужда да чува крясъци и обиди, за да разбере, че нещо не е наред.
Но то усвоява нездравословни начини за изразяване на недоволство. И един ден, когато създаде собствено семейство, ще запазва мълчание вместо да каже направо това, което не го устройва и което го мъчи.

3. Урок № 3: ролите в семейството

Този урок в голяма степен зависи не само от семейството, но и от обществото, в което живеем. Например, момиче, което е родено в семейство, където мнението на жената няма значение, ще остане мълчаливо в собствената си къща.
Ако едно момче вижда, че ролята на бащата се свежда единствено в „осигуряване  прехраната на семейството“, то едва ли по-късно ще отделя време на собствените си деца.
Веднъж свикнал с определена роля човек трудно се пренастройва.
Мъжът едва ли ще приеме, че може да излезе в отпуск по майчинство, а жената да има право на глас в семейството и тя да взема решенията.
Ако обвиняваме родителите си за грешките или неправилното възпитание, едва ли ще успеем да се отървем от нездравословните модели на поведение. Самоанализът и работата върху проблема обаче ще помогнат. Осъзнаването е първата стъпка към щастието”, обобщава психологът.

По материали на .moms.com,  Мона Василева